Дискотека "Аутор"

**Ефи Стонем** Sun May 01, 2011 5:38 am

Йъп...първи ден в Нарадин и вече умирах от скука. Е всъщност какво можех да очаквам от училище, при това в замък. Блях. Но както и да е. Важното е че бях открила пътя до близката дискотека и определено имах намерението да се забавлявам. До колкото е възможно, имайки на предвид факта, че не познавах дилъри тук и нямаше от къде да си набавя дрога, но все тая. Поне ми оставаше алкохола.
След като влязох в дискотеката веднага се насочих към бара, поръчвайки си уиски. След като бармана ми го донесе, отпих от него и отново оставих чашката на плота пред мен.

**Мария Волтури** Sun May 01, 2011 6:58 am

Беше рано за идване тук, но аз си мислих че няма да има хора. Мирисът на вампир ме привличаше. Значи и тук има вампир... единственото, което си мислих е ъъъ? Просто сега бях в различно настроение (в добро). Сетих се за преди малко при езерото как с заместник директорката имахме малка... малко спречкване и исках да дойда тук за да пийна нещо и да примамя някоя жертва. Обаче влязох вътре и се запътих към една вампирка.
-Свободно ли е мястото? -Попитах я.

**Ефи Стонем** Sun May 01, 2011 7:09 am

Допих уискито си и си поръчах още едно.
- Очевидно ... е... - казах на новодошлата без да се обръщам към нея.
Бармана дойде с уискито ми, а аз се усмихнах като видях чашката с алкохолната течност. Определено имах за цел да се напия, безпричинно. Просто за забавление, и без това тук цареше пълна тъпота. Все някой трябваше да повиши настроението, дори и само за себе си.
- Ти си? - попитах момичето с обичайния за мен безразличен тон. Всъщност не ме интересуваше много, просто да завържа някакъв разговор. Можеше да не се окаже талкова...скучна колкото изглежда...

**Мария Волтури** Sun May 01, 2011 7:20 am

-Ще желаете ли нещо? -Попита ме бармана.
-Две уискита с лед. -Казах. Той тръгна и аз се обърнах към момичето, което ме попита как се казвам.
-Мария Волтури.-Отвърнах и си оставих чантата. След това се зачудих какво да си поръчам. Не се мина дълго време и барманът дойде. Сложи уискитата на масата и аз изпих едното на екс, а ледчето остана вътре.
-А ти си? -Попитах я и взех другата чашка. Този път отпих по-малко. И отново ми се завъртя въпроса в главата какво да е следващото и питие. Обичах да пия различни.

**Ефи Стонем** Sun May 01, 2011 7:36 am

Извадих кутията си с цигари от вътрешният джоб на якето си. Взех една цигара и я запалих вдишвайки от дима.
- Ефи Стонем! - представих се и една усмивка плъзна по лицето ми. Е нямах намерение да казвам цялото си име...определено "Елизабет" не ми допадаше, но както и да е.
Изпих останалото уиски в чашата си на екс и се обърнах към бармана.
- Две...ъъ по - точно 4 текили. - поръчах си и му смигнах.
- Е защо си тук? - попитах момичето.

**Мария Волтури** Sun May 01, 2011 7:43 am

Исках да се усмихна, но не го направих. Тя да не би да се състезаваше с мен? Аз нямах такова намерение, но казах на бармана:
-Пет ликьора. -Той си записа и тръгна. След това се обърнах към Ефи.
-Ами и аз не знам. Може би защото бях излишна или така се чувствах в един разговор. Изобщо не исках да идвам тук, но това било традиция на Волтури. Както и това да не пиеш. Все пак Волтури в най-старият клан. -Казах й. Фамилията й ми звучеше позната. -Да си идвала във Волтера? Фамилията ти ми е позната.

**Ефи Стонем** Sun May 01, 2011 12:36 pm

- Волтера? Ммм нямам спомени да съм ходила! - казах и се засмях след което изпих две от текилите без допълнителните екстри като лимон и сол. Те бяха за хора, които нямаха за цел да се напият, а аз определено исках. За жалост алкохола не ме хващаше толкова лесно, но все тая. Тъкмо си имах оправдание да пия повече..хаха.
- Е ти предполагам си нова тук? В града...в замъка? - повдигнах вежда. Е не че изобщо ми пукаше, но се опитвах да завържа някакъв разговор, но темите ми за разговор бяха малко. Сигурно защото никога не съм била фенка на приказките или пък защото единственото което достигаше до главата ми беше: алкохол, дрога, секс. Е да супер за човек като мен, но от страни изглеждах като...кучка. Етикетите никога не са ме вълнували, но вече ми бяха лепнали твърде много: наркоманка, алкохоличка или по - точно пияница, кучка, мръсница и т.н. можех да продължавам цял ден да изброявам.

**Мария Волтури** Sun May 01, 2011 1:08 pm

-Всъщност съм нова, да. -Казах и изпих двата ликьора на екс. Мислих си да приключвам и този разговор, понеже и с нея нямахме какво да си кажем.
-Та ти от къде си? -Край! От сега дори да ми е скучно и да се цупя ще я карам по-ведро. Писна ми да мълча където и да отида, макар че предпочитам да не говоря много и да се цупя. Ако трябва даже ще си държа устата в форма на усмивка. Усмихнах се насилено, но след това пак се нацупих. Уфф... зачаках отговорът й.

**Ефи Стонем** Mon May 02, 2011 4:17 am

Извъртях очи щом видях фалшивата й усмивчица. И на мен не ми беше приятна компанията й, но я търпях. И да бъдем честни, тя дойде тук, но аз предчувствах как ще си тръгна.
Все пак се опитвах да бъда мила, а това за мен определено си беше жертва.
- И на мен не ми е приятна жалката ти компания, но те търпя...някак. Така, че спокойно можеш да си намериш друго място. - казах с безразличен тон, след което си поръчах още шотове текила и ги изпих.
Мамка му тъпият алкохол, въобще не ми се отразяваше.

**Мария Волтури** Mon May 02, 2011 10:18 am

-Тъпа? -Повдигнах вежда и за малко да я ударя. Точно сега, ако имах по-хубава дарба щях да я използвам. Ама не. С моята дарба мога да връщам времето, както и да го ускорявам или направо да превъртам времето напред. Точно сега ми се искаше да върна времето и да я фрасна. Или направо да го спра и да отида да взема някакъв камък, та да я ударя с по-тежко нещо. Така и така тя си беше поставила за цел да се напие. Щях да я улесня. Всичко ми се беше насъбрало.
-Тъпа ще казваш... -Замълчах. Спрях времето и тръгнах. Взех цигарата от ръката на Ефи и тръгнах. Оправих времето и излязох от дискотеката. Пък и започваше да се пълни. Все едно...

П.П. Ако искаш го продължи, ама наистина ми се искаше да фрасна някой след днешния ден в училище Very Happy

**Ефи Стонем** Mon May 02, 2011 12:40 pm

- Тъпа? - повторих цитата й, но тя вече беше тръгнала. Извъртях очи и отново се обърнах към бара, за поредното питие. След по - малко от минута, момичето отново беше в бара, на същото място. - Мила май се нуждаеш от слухово апаратче или промивка. - заявих й. Май сериозно й трябваше слухово апаратче. Но както и да е. Обърнах се към мърлата с фалшива усмивка, която можеше да изкара всеки от нерви. Изглеждаше толкова мила и невинна и така прикриваше истинската ми същност.
В следващият момент се оказах без цигара, а момичето се изнизваше от дискотеката.
- Както си и помислих. Пъзла, като всички Волтури. Вие май не знаете как да си решите проблемите и винаги гледате някой друг да ви върши мръсната работа. Толкова ли сте слаби...защото така изглежда. - подиграх се на момичето, очаквайки всеки момент да видя разяреното й лице. Определено това щеше да ми достави удоволствие.
- Е? - повдигнах вежда и бръкнах в малката картонена кутийка за още една цигара. Запалих я (без запалка, за какво ми беше пирокинезата...все някак трябваше да я използвам нали!? )

**Мария Волтури** Tue May 03, 2011 3:19 pm

Няма да ме изкара извън нерви, няма! Повторих го поне три пъти. Да обижда мен добре, но семейството ми. Може би бях почервеняла от яд. Само ако ги нямаше тези хора. Спрях всички около нас. Намусих се и се обърнах. Повдигнах едната си вежда и видях доволното й лице и как си пали цигарата, вредейки само на себе си. Прехапах устни и се засилих срещу нея. Хванах я за гърлото и я "забучих" право в стената.
-Чуй ме, кучко -Започнах аз, но тя явно го беше чувала хиляди пъти, понеже не реагира. Ама то си беше вярно, че е кучка.
-Мен ме обиждай колкото искаш, но не и семейството ми, ако кажеш още нещо за тях... кълна се, че Стонем ще бъде забравена фамилия. -Казах й и се върнах на мястото ми. След това завъртях очи и всички хора си продължеха да си правят това, което си правеха и преди малко.

**Ефи Стонем** Wed May 04, 2011 12:29 am

Смехът ми се разнесе из цялото заведение. Приближих към малоумничката и казах с леден тон:
- Ако го направиш още веднъж ще убия семейството ти пред очите ти, а след това и ти ще ги последваш! - заявих след което я хванах за изкуствено русата й коса и я издърпах от стола, а нищожеството падна на земята. Щракнах с пръст и в ръката ми се появи едно огнено кълбо. Клекнах до безпомощната Волтури и доближих кълбото към лицето й.
- Мисля, че по - ясно от това няма как да го кажа! - казах и отново щракнах, но този път калбото изчезна. Отново я хванах за косите, за да я изправя, но този път я бутнах в стената доста силно, а тя се пропука. Усмихнах се доволно и отново седнах на мястото си.
Беше доста жалко от нейна страна ако си мислеше, че може да ми направи нещо. Все пак аз с това се занимавах в крайна сметка...с убийства!

**Мария Волтури** Wed May 04, 2011 10:00 am

Нямаше да ме уплаши, ако това й беше целта.
-Мила моя, Волтури е из целият свят. Малко трудно ще ти е да ни намериш, понеже има много, които още са неизвестни. А и... повечето са с изкуствени имена. Ние сме най-могъщият клан. И най-известният. Проверяваме реда във всяка една страна. Много добре знаят какво правим в момента.
-Усмихнах се на Ефи. Предадох отново милият си поглед. Всъщност вече не ме беше яд на нея.
-Така няма да ги впечатлиш. По-скоро ми бъди съюзник. Ама пак няма да си от нас де. Дарбата ти не е нищо особено. Само... дим. -Отново се усмихнах. -И да те попитам за фризьора. Кой е? Защото е направил много добре косата ти. Приличаш на каквато си. Опс... ти си нищо. -Усмивката ми за трети път грейна. Имах напредък. Видях разяреното й лице.
-Карай го по-спокойно де. Мисли позитивно. -След това намигнах. Тя беше задъхана. Направи поредния опит да ме нападне, но аз се отдръпнах и тя яко се заби.
-Опс... Добре ли си? -Попитах я, а след това тя се опита да ме нападне пак, но аз се отдръпнах и точно преди да се блъсне я хванах. Пуснах я и тя спря за момент. Аз отново се намусих и се изправих.
-Няма смисъл. -Казах й. Така или иначе ще победя. Тя само мълчеше. Може би всичко се събираше в нея и като се изнервеше пак щеше да направи неуспешен опит да ме нападне.
-Абе на кратко няма да можеш да ни убиеш. Волтури е най-могъщият клан и ще бъде за в бъдеще. Така, че си гледай работата като вампир както мисля да правя аз. Е, смяташ ли да ме нападнеш? -Попитах я. Бях обучавана с години. Бях минала през нейният период. И аз така се гневих, но сега знам че е много по-добре да си спокоен, когато ще се биеш с някого.

**Ефи Стонем** Thu May 05, 2011 12:29 am

Засмях се подигравателно на нищожното същество,
което само си търсеше смъртта и скоро щеше да си я намери. Е обаче
признайте си, биваше ме за актриса нали!? Щом тя повярва, на малкият
театър в който се престорих на безпомощна и слаба, водена само от
яростта си вампирка, значи наистина ме биваше. Хах ако си мислеше, че ще
й толкова лесно да ме победи - жестоко се лъжеше. Не само защото бях
аз, ами и защото беше малко трудничко, за вампир на има няма един век да
победи вампир на 580 години, който всеки един ден е прекарал в
обучение. Да всеки изминал ден от живота си съм била тренирана...от най
добрите. А Волтури...е за Волтури можех да кажа само, че и на кутрето
не можеха да ми стъпят и все пак много исках да ги видя срещу мен и
знаех как точно да ги предизвикам. Е да блондинката нямаше да е съвсем
голяма загуба за тях и все пак не мислете, че нямах план Б да ги видя
изправени срещу мен...в битка. Но всичко с времето си нали така.
Прозях се артистично и с бавна и отегчена крачка тръгнах към момичето.
- Нали знаеш, че заплахите ти...въобще не ме вълнуват. Не можеш да ми
навредиш...можеш само да загубиш времето ми, а и твоето също. В момента
мога да те убия, докато си преглътвам шота! - вдигнах рамене и хванах
момичето за гушата, толкова силно, че да не може да си поеме дъх и до
дробовете й да не достигне въздух. Бутнах я отново в стената, без да
отпускам хватката си, гледах я как се задушава и това ми доставяше
удоволствие. От дланта с която я без хванала започнаха да излизат
пламъци изгарящи цялата й гуша, а усмивката ми стана още по - широка. Но къде ми бяха обноските, момичето се задушаваше а аз се смеех!? Пуснах мелеза и тя се строполи на земята, а единственото което направих е да я ритна силно в корема, което ауч...въобще не й се отрази добре.
- Имаш ли нещо друго за казване? - попитах иронично и отново се засмях.

**Мария Волтури** Thu May 05, 2011 1:04 am

-Да. -Казах й. Тя явно очакваше да кажа не или изобщо да не отговоря. Ама не. Аз не съм като повечето вампири. Дори не бях изморена.
-Абе тебе кой те е направил? За жалост е бил много слаб. Каква е дарбата на майка ти? Ледено дихане? Или е още по-забравена от света дарба. -Присмях се на момичето. Тя пак започна да се гневи.
-Не се пали толкова бе. Светът не е свършил. Просто си малко изморена и... как да кажа изпаднала? Абе коя година си родена? Нещо не ми харесват дрехите ти. За щастие едно момиче от Волтури е моден дизайнер и аз си оправих вкуса. Мога да ти я препоръчам. Много е... абе има голяма уста ама за модата няма равна. -Ефи само ми изсъска нещо, но аз не я чух какво. Ръмжеше като куче.
-Да не си смеска? -Говорих й шеговито. -Между вампир и върколак? Ама върколаците казват бау и така... -Усетих че пак започвам много да говоря. Изведнъж тя ме нападна и ме събори на земята. Беше ми чудно дали вече има смисъл да се бия. Така или иначе аз си почивах, а тя все повече се измаряше. Тя си ми говореше нещо какво мислела да направи, за да ме убие, ама аз хич не я слушах. Не бях за селянчета.
-Иул. -Извиках аз, и тя се ококори. -Сега като се замисля... как съм де докосвала? Съжалявам, но войните не са за мен. Особено със селянчета. Не казвам, че си селянка... казвам, че приличаш на такава. По-добре да спрем, да си оправя, времето че е много опасано да се спира. -Тя пак щеше да си ме нападне де. Ама все тая.

**Ефи Стонем** Thu May 05, 2011 2:58 am

Направих се на раздразнена от думите й, но всъщност въобще и не я слушах. Разпознавах, че ме обижда само по физиономията й, която говореше че отчаяно искаше да ме разгневи, но уви това не ставаше. Щеше да й трябва мнооого повече от това за да успее да ме издразни. Отново я нападнах и я съборих на земята...ей така от чиста скука. Изритах я лекичко, но явно за нея въобще не беше лекичко, защото отиде на 2-3 метра по - назад. Е това не беше нищо особено, просто лекичко докосване от моя страна. Отново я хванах и й забих лицето в бара, където пък имаше стъкла от счупена чаша. Когато момичето се изправи лицето й бе окървавено и цялото в драскотини. Е шанс...нали е вампир щеше да зарастне, а и не изглеждаше по - грозна, по - простата причина, че нямаше на къде. И без това приличаше на парцал, а и за такъв щях да я използвам!
- Уоу думите ти направо...ме отегчиха! - казах и отново се направих, че се прозявам.Това което правех сега беше просто...нищо. Това не беше и една 8-ма от силата ми и все пак оная мърла страдаше. Предтавете си ако използвах цялата си сила...

**Мария Волтури** Sun May 08, 2011 12:49 pm

-Да... отегчиха те. -Казах и завъртях очи. След което се изкисках и я отблъснах. Тя падна на земята.
-Нямам представа как ще оправят щетите тези хора. -Огледах се наоколо. Всички столове и маси се бяха разхвърчали.
-Няма ли да станеш? -Попитах я, докато и тя се оглеждаше. Подадох й ръка и тя я пое, но бях сигурна, че щеше да ме забучи някъде. "Да бе" помислих си и си дръпнах ръката. Тя май се почувства унижена, но не ми пукаше. Нямах повече какво да й кажа.
-Чао, мила. -Дори да ми казваше, че съм "страхливка" нямаше да я слушам, понеже тя беше по-голяма страхливка от мен. Когато излязох оправих времето и си продължих.

Sponsored content

Дискотека "Аутор"

Дискотека "Аутор"

Re: Дискотека "Аутор"

Re: Дискотека "Аутор"

Re: Дискотека "Аутор"

Re: Дискотека "Аутор"

Re: Дискотека "Аутор"

Re: Дискотека "Аутор"

Re: Дискотека "Аутор"

Re: Дискотека "Аутор"

Re: Дискотека "Аутор"

Re: Дискотека "Аутор"

Re: Дискотека "Аутор"

Re: Дискотека "Аутор"

Re: Дискотека "Аутор"

Re: Дискотека "Аутор"

Re: Дискотека "Аутор"

Re: Дискотека "Аутор"

Re: Дискотека "Аутор"

Re: Дискотека "Аутор"

Re: Дискотека "Аутор"