Mc Donalds

**Девин Ремс** Thu May 05, 2011 9:22 am

Не ми се чакаше Елена да ме разведе из града и за това тръгнах на обиколка сам.Първото нещо,на което се натъкнах,беше търговски център.Тези места ми бяха банално познати,защото ги има навсякъде,обаче реших все пак да вляза и да го разгледам.С леко отегчение се разхождах по етажите и из магазините.Не се застоявах дълго,защото не си падах по обиколките до припадък и харченето на много пари.Съзрях МакДонълдс...едно от любимите ми места.След малко вече чаках на опашката.Когато дойде моят ред момичето ме попита:
-Какво ще желаете?-усмихнах се и огледах менюто.Замислих се.Не бях особено гладен,затова реших,че едно кафе и един бургер ми стигат.
-Мм...едно кафе и...чикънбургер...-не след дълго ми дадоха поръчката и аз платих.Не ядях често човешка храна,но от време на време разнообразявах.Отпих от кафето,а бургера го оставих за малко по-късно.Обърнах се и отново огледах етажа... Двоумях се дали да продължа скучната обиколка или просто да изляза от тук и да намеря нещо интересно за правене...

**Devildare** Fri May 06, 2011 9:49 am

Моята анти -консуматорска и природозащитническа съвест заглъхва и си трае когато е гладна както беше в момента.Виж на пълен стомах можех да дискутирам темите за вредата на природата която нанася Мак Доналдс и как консумираме много повече от необходимата ни храна,но...в момента...в момента просто исках да ям нещо без значение от какъв произход е и на кого вреди.За човек като мен навалиците са крайно притеснително място,защото средното количество на настъпени хора от мен за седмица е пет човека при редки излизания.Всъщност мен това никак не ме притеснява,аз ходя с кубинки през по-голямата част от годината и съвсем нищо не усещам само чувам страдлчески викове и пожелания към семейството ми.
Крайно предпазливо се запромъквах към една от касите оглеждайки се навсякъде от където може да се появи случаем минувач тръгнал в едан директория с краката ми.Дали поради кичурите коса падащи пред очите ми или заради очилата които само ми пречаха да виждам пропуснах най-важната посока,а имено тази на където вървях.Осъзнах грешката си когато тялото ми се сблъска с нещо меко,усетих разливаща се по дрехите си храна и пред очите ми минаха достатъчно картини,за да не мога да различа нито една от тях.

**Девин Ремс** Sat May 07, 2011 12:42 am

Както винаги блеех на някъде и бавно се отдалечавах от касата на заведението.Извадих телефона и и започнах да търся нещо в указателя.Нямаше да се учудя,ако сега се блъсна в нещо,падна или подмина някой познат...няма да ми е за първи път.Отпих отново от кафето си и продължих да не гледам накъде вървя.Изведнъж усетих как някой се блъска в мен,телефона ми изхвърча от ръката ,а кафето се разля по мен и по момичето,което се бе забило в мен.Аз не бях пострадал много ,имаше малко кафе по ризата ми,ала горкото момиче беше като изкъпано.
-Супер!-възкликнах аз иронично и взех телефона си.Изтичах до една маса,взех салфетки и се върнах при пострадалата девойка.
-Добре ли си?-попитах я аз,като и' подадох няколко салфетки да попие до някаква степен кафето.Беше горещо и това засилваше неприятното усещане.С една от хартиените кърпички започнах да трия телефона си,който също бе леко пострадал.
-Май ще се нуждая от ново кафе...-казах с шеговит тон и погледнах "невинната ми жертва"
-Хей,виждал съм те,ти си от замъка!-сетих се,че бях я засичал някъде из коридорите,но тогава не я залях с кафе...

П.П Сори за забавянето

**Devildare** Sat May 07, 2011 12:17 pm

Добре де,нямам особено силна памет,може да се каже,че минавам за умна само в компанията на бавноразвиващи се затова просто зяпнах с възможно най-интелигентния кравешки поглед към мъжът който някога трябваше някъде да съм виждала.Беше прав някъде го бях виждала,но аз виждам много хора и понеже те обикновено ме гледат странно,аз много не се задълбочавам в тях.
-Извинявай...трябва да гледам къде стъпвам.-Опитах се да се извинявам докато се опитвам да се изсуша със купчина бели салфетки които полу-познатия ми беше тикнал в ръката.Успях да докарам ефект равен на нулев,но поне не бях мокра.Оправих косата си и наместих очилата за да разгледам по-добре в кого съм се блъснала,панически погледнах към краката му...не бяха пострадали,ако го бях настъпила едва ли щеше да миу се усмихва като кино звезда на наградите оскар.
-Наистина съм те виждала в замъка,какво преподаваш.-Опитах се да завържа разговор както правят нормалните социални хора в подобна ситуация.

Sponsored content

Mc Donalds

Mc Donalds

Re: Mc Donalds

Re: Mc Donalds

Re: Mc Donalds

Re: Mc Donalds

Re: Mc Donalds