Къщичката на дърво

???? Sat Apr 30, 2011 7:27 am

Това беше едно от най-романтичните места в околността.В къщичката имаше една голяма спалня,диван,масичка и множество свещи.Чуваше се шумоленето на реката и луната огряваше цялата стая вечер.

**Мария Волтури** Mon May 09, 2011 12:46 pm

От толкова ядове днес можеше да ми се
отрази много добре малко медитиране.
И под медитиране имах предвид да си
почина малко от всички. За щастие
много навътре в гората имаше една къщичка.
Покатерих се в нея с надеждата, че ще остана
сама, но скоро чух стъпки и станах. Пристъпих,
уж сега съм дошла.

**Amara Griffiths** Mon May 09, 2011 12:52 pm

Скука, скука и още скука... нямаше абсолютно нищо забавно в този замък! Поне да бях видяла някое сладко момче или някое земно момиче, но не - натъкнах се само на ненормалници. Добре, на мен почти всички ми се струваха ненормални, но това няма никакво значение.
Гората - хубаво, тук също не беше едно от най-интересните места, които можех да открия, но хей! - защо да не се опитам да намеря нещо забавно?
След дълго търсене (всъщност само десет минути, но това за мен е като цели десет години), се натъкнах на просторна, поне отвън, къща на дърво.
'Какво пък... няма какво да губя' помислих си и се качих по дървените стълби. Пред мен застана момиче, на което проговорих на мига:
- Охо, май ще си имам компания, а?

**Мария Волтури** Mon May 09, 2011 12:56 pm

Усмихнах се. Чувствах се като в "Биг Брадър".
-Да. Аз съм Мария, Мария Волтури. -Днес се
представях поне за стотен път.
-А ти си? -Попитах русокоската и пак
й се усмихнах. Миришеше ми на ангел.

**Amara Griffiths** Mon May 09, 2011 1:31 pm

Изсмях се в лицето й. Имаше ли смисъл да се представя? И без това нямаше да запомня името й, както винаги.
Тя усети, че съм ангел и реших, че трябва да се държа ангелски.
- Аз съм Амара Грифитс. Приятно ми е... донякъде. - повдигнах вежда, оглеждайки момичето от главата до петите.
Изглеждаше ми приятна, а това е доста лошо - аз мразя приятни хора. Те са едни такива милички и сладкодумни, а аз обичам точно обратното - груби, зли, саркастични, студените им погледи... о, да, обожавам ледени погледи.

**Мария Волтури** Wed May 11, 2011 9:50 am

Намусих се. Ето малко да се отпуснеш
и започват подигравките и обидите. Уфф!
Човек можв ли да знае как и с кого да се
държи?
-Кактоo и да е! -Казах ледено. И придадох
отново онова изражение.

**Amara Griffiths** Wed May 11, 2011 9:57 am

"Ха-ха! Какво, за Бога, ставаше на малкото момиченце?" помислих си в този момент, когато тя се опита да не се ядосва.
- Е, какво търсиш тук, Волтури? И на теб ли ти дотегна от замъка? - избоботих, придавайки заинтересован вид на лицето си.
Не че нещо очаквах, не ми беше интересно какво прави тук, просто се опитвах да продължа много съдържателния разговор...

**Мария Волтури** Wed May 11, 2011 10:01 am

-Всъщност се опитах да остана сама,
но не се получава. Първо попаднах
на заместник директорката, с която
се скарах. После попаднах на първокурсничка,
с която се сбих. -Казах го безразлично.
Какво изобщо я интересуваше какво правя? Все тая.
-Ами ти? -Попитах я и седнах на един от малкото големи
столове. Повечето бяха за деца на около четири годинки.

**Amara Griffiths** Wed May 11, 2011 10:08 am

- Еее... - повиших глас, за да може да ме забележи всеки на разстояние от един километър - Доста забавно си си прекарала, а? Караница със заместник директора, а после и бой... да ти имах преживяванията. Всъщност аз точно такива преживявания търся в момента, затова съм тук.
Затърсих с поглед нещо интересно в симпатичната къщичка, но не открих нищо, привличащо вниманието ми.
- Какво е да си вампир? - попитах рязко, но тихо и безразлично.

**Мария Волтури** Wed May 11, 2011 10:13 am

-Като това да си ангел. Ти се държиш като
вампир за разлика от повечето ангели,
дето ми се хилят като някакви дето все
едно с години са стоели с усмивка и сега
не могат да се намръщят, че ще ги заболи.
Или да се пошегуват и ревнах. Пффф... не
ги понясям. Големи са лигли. -Казах и погледнах
черният си лак, а след това започнах да го беля.
-А хубаво ли е да летиш? -Попитах без да отделям
погледа си от перфектния ми маникюр. Много ме радваше.

**Amara Griffiths** Wed May 11, 2011 10:36 am

- Надявам се това да е комплимент... - обелих едва-едва, тихо и безразлично, както винаги.
Дали е хубаво да летя, а? Ами да! Това е най-интересното нещо около мен напоследък - най-забавното и приятно.
- Да летиш е... повече от приятно, забавно и хубаво. Когато си във въздуха не изпитваш болка, тъга, мъка и всичко друго, подобно на това.
За момент замълчах, сякаш бях прехласната в мислите за летенето. След малко отново отворих уста:
- Но не всички имат този късмет. Е, виж ме мен - аз го имам, нали така, а това е най-важното за мен!
Усмихнах се уж приятелски, но все пак някак ехидно и ледено.

**Мария Волтури** Wed May 11, 2011 11:58 am

-Аха...-Казах, но почти не я бях чула какво казва.
Погледнах замечтаната й физиономия и се изкисках,
но тя не забеляза. Беше замечтана и имаше леко тъпо
изражение, но нищо не казах. Абе ангелски истории.
Аз отвърнах на потайната й усмивка със същата.

**Amara Griffiths** Wed May 11, 2011 12:22 pm

- Завиждай, но да знаеш, че е грях! - обясних високомерно и надуто, повдигайки брадичката си нагоре.
Още малко и щях да се бия с ръце по гърдите... а принципно не ми е точно такъв характера.
- Сега ще ти покажа какво е да летиш! - избоботих сравнително тихо, но все така наперено.
Вратата на къщичката стоеше все още отворена. Стрелнах се през нея и полетях надолу към земята. Изведнъж крилете ми се разпериха колкото се може повече - бяха мощни, но нежни; бели със сини нюанси.
В следващия момент излетях нагоре, нависоко... Вятърът свистеше в ушите ми и вече не чувствах никакво раздразнение заради онази кръвопийца там долу.
След няколко обиколки слязох малко по-надолу, поглеждайки вампирката, която седеше на верандата на къщата.
Какво ли не ми мина през ума - да я дръпна и да падне на земята, да си счупи нещо... но се сетих, че вампирите са безсмъртни... но не всички не се плашат от всичко.
Докато се усети, бях хванала Волтури под мишниците и я бях понесла нагоре.
- Сега ако ми кажеш, че те е страх от височини... ще те пусна долу. - изкисках се, поглеждайки надолу.

**Мария Волтури** Wed May 11, 2011 12:30 pm

-Не ме е страх. -Усмихнах се. -Точно мислих
да ти предлагам да ме повозиш, ама мерси.
-Отново се усмихнах и погледнах надолу.
Всъщност аз обичах височините. Всичко
отгоре беше толкова хубаво.
-Колко често летиш? -Попитах Амара.
Аз през цялото време бих летяля. Е, почти
иначе щях да се изморя.

**Amara Griffiths** Wed May 11, 2011 12:47 pm

Не я било страх - как ли пък не! Едва я носех, тежеше ми доста.
- Хубаво, щом не те е страх... - промърморих едва чуто, а в следващия момент я пуснах.
Бяхме на около четири-пет метра, а дори не се боях за нея - разбира се, нали е вампир! Тя се приземи като котка и погледна към мен студено.
- Да приключваме с това! - избоботих съвсем тихо и намусено, стрелвайки се надолу, грабвайки я отново и понасяйки я все по-нагоре.
"Виж ти, там има езерце!", помислих си и полетях към него. Озовахме се точно над водата, а аз забих поглед там. "С отмъщение нищо няма да постигна..." - мина ми през ума, дори реших да не си отмъщавам, което е доста странно.
Приземихме се безпроблемно и я отблъснах от себе си още щом допряхме земята.
- Хареса ли ти полета? Казах ти, че е забавно. - повдигнах вежда високомерно и я погледнах.

**Мария Волтури** Thu May 12, 2011 9:19 am

-Да...-Казах. Какво правеше тя изобщо?
Този път пък какво направих. Уфф!!! Писна
ми от такива лигли като нея. Само се перчат.
Мислих да си ходя. Определено днес не ми
беше ден за почивка. Враг номер две- Амара.
Щом иска де. Аз нямам нищо против другите.
Но явно те имат нешо против мен.
-Ти явно няма с кой друг да се заяждаш! -Казах
студено и я стрелнах за момент. Тя си последна.
Аха... явно се е изморила.

**Amara Griffiths** Thu May 12, 2011 1:14 pm

- Затова избрах теб. Мислиш си, че ако имаше някой друг нямаше да се заяждам и с него ли? О, жестоко се лъжеш! - изсумтях високомерно, разбира се.
Седнах на тревата и се загледах във водата. О, да, както винаги гледам най-интересното нещо от всички други наоколо...
- Е, аз ще си ходя. Взе да ми става скучно с теб, без да се обиждаш, отивам да потърся някой друг, с когото да се заяждам.
Намигнах с наперена и лека усмивка, вдигнах се от земята, изтупах дрехите си и отлетях... ами някъде надалеч. Щеше да ми се отрази добре да сменям "жертвите" по-често, защото ми доскучава лесно... вече.

Sponsored content

Къщичката на дърво

Къщичката на дърво

Re: Къщичката на дърво

Re: Къщичката на дърво

Re: Къщичката на дърво

Re: Къщичката на дърво

Re: Къщичката на дърво

Re: Къщичката на дърво

Re: Къщичката на дърво

Re: Къщичката на дърво

Re: Къщичката на дърво

Re: Къщичката на дърво

Re: Къщичката на дърво

Re: Къщичката на дърво

Re: Къщичката на дърво

Re: Къщичката на дърво

Re: Къщичката на дърво

Re: Къщичката на дърво

Re: Къщичката на дърво