HomeLatest topics
Log in
Keywords
Search
Герои на демоните
4 posters
Замъка Нарадин :: Начало :: Герои
Page 1 of 1
Герои на демоните
???? Fri Apr 29, 2011 10:40 am
-Снимка-
-Име
-Години(ученик-16г.;учител-над 20г.)
-Сила( http://naradincastle.niceboards.org/forum-f1/topic-t2.htm#2 )
-Външен вид(2-3реда)
-Харакетр(3-4реда)
-История(5-6реда)
-Допълнително
-Име
-Години(ученик-16г.;учител-над 20г.)
-Сила( http://naradincastle.niceboards.org/forum-f1/topic-t2.htm#2 )
-Външен вид(2-3реда)
-Харакетр(3-4реда)
-История(5-6реда)
-Допълнително
Last edited by Елена Мурати on Sun May 01, 2011 6:35 am; edited 1 time in total
????- Guest
Re: Герои на демоните
Анн Уест Sat Apr 30, 2011 8:31 am
~ Име - Анн Уест
~ Години - 16 години
~ Сила - Ледена ефира
~ Външен вид - Анн е стройна,висока и има прекрасно оформени очертания на лицето. Очите й са изкрящо сини,а устните й не са нито твърде пухкави,нито твърде слаби. Облича се стилно,обува високи токове,но обожава и маратонките. Носи къси роклички,доста рядко носи дънки.
~ Харакетр - Характера й е буен и агресивен Мила е към тези които се държат мило с нея. Общителна е и винаги готова да помогне на приятел. Не се усмихва често,прави го единствено когато нещо наистина я зарадва. Дразни се много чесот и от най-малкото нещо,но в повечето случай бързо се овладява. Когато някой я предаде тя първо иска отмъщение,а после прощава и продължава напред. Не вярва в любовта,смята че я има, но че никога не сика да я изпита.
~ История - Тя е родена в демонско семейство и е чистокръвна. Детството й преминало в обучение,спиятелила се единствено с едно момиче,но по-късно тя била отведена далеч. Родителите й я пратили на Земята при приемно семейство,когато била на 14. Тогава тя била страшно ядосана и убила семейството.. След като намерили трупове искали да я пратят в лудница,но тя се измъкнала и се върнала в Ада. Когато навършила 16 я пратили в Замъка Нарадин ,за да може да се обучи по-добре,а пък и за да намери приятели .
~ Снимка -
Adriana Lima
~ Години - 16 години
~ Сила - Ледена ефира
~ Външен вид - Анн е стройна,висока и има прекрасно оформени очертания на лицето. Очите й са изкрящо сини,а устните й не са нито твърде пухкави,нито твърде слаби. Облича се стилно,обува високи токове,но обожава и маратонките. Носи къси роклички,доста рядко носи дънки.
~ Харакетр - Характера й е буен и агресивен Мила е към тези които се държат мило с нея. Общителна е и винаги готова да помогне на приятел. Не се усмихва често,прави го единствено когато нещо наистина я зарадва. Дразни се много чесот и от най-малкото нещо,но в повечето случай бързо се овладява. Когато някой я предаде тя първо иска отмъщение,а после прощава и продължава напред. Не вярва в любовта,смята че я има, но че никога не сика да я изпита.
~ История - Тя е родена в демонско семейство и е чистокръвна. Детството й преминало в обучение,спиятелила се единствено с едно момиче,но по-късно тя била отведена далеч. Родителите й я пратили на Земята при приемно семейство,когато била на 14. Тогава тя била страшно ядосана и убила семейството.. След като намерили трупове искали да я пратят в лудница,но тя се измъкнала и се върнала в Ада. Когато навършила 16 я пратили в Замъка Нарадин ,за да може да се обучи по-добре,а пък и за да намери приятели .
~ Снимка -
Adriana Lima
Анн Уест- Ученичка 1ви курс
- Сила : Ледена ефира
Сестра/Брат : Алекс Норт - брат ; Девин Ремс - Брат
Чарли Аутумн
Devildare Sun May 01, 2011 7:50 am
-Снимка-
-Име:Чарли Аутумн
-Години:25
-Сила:хроника
-Външен вид:
Тя хубава,магнетична по свой си начин и изглеждаща доста странно.Не се влия от модните тенденции и чуждото мнение за свяо външен вид,изглежда винаги така както се чувства.Луд фен е на тениските и дънките.
-Характер:Затворен в себе си,отговаря колкото се може по кратко и избягва местата с много и любопитни хора.Тя класическа англичанка-студена,деликатна и аристократична.Вярва в старите приказки за чест и романтика и никога не предава думата си.Задълбочава се в заниманията си често свързани с изкуствата,обича да създава красота с въображението си и да мечтае.Преследва мечтите си,следва ги неодклонно и се бори за това което иска.
-История:
-Тя не знае какви са били родителите и,а и не я интересува.Знае само,че я е отгледал най-добрия човек на планета и макар и да е бил обикновен я е обичал безкрайно много.Като бебе била оставена в сиропиталище от което бягала постоянно,един ден когато била на седем и пак избягала и тогава за малко да я блъсне кола.В колата намерила самотен вдовец загубил жена си и дъщеря си.Двамата намират утеха един в друг и създават емоционална дълбока връзка и собствен уютен дом.Заминала да се учи в Нарадин,а после пътува по Света известно време.
Ако може да преподавам по митология
-Допълнително[/b]
-Име:Чарли Аутумн
-Години:25
-Сила:хроника
-Външен вид:
Тя хубава,магнетична по свой си начин и изглеждаща доста странно.Не се влия от модните тенденции и чуждото мнение за свяо външен вид,изглежда винаги така както се чувства.Луд фен е на тениските и дънките.
-Характер:Затворен в себе си,отговаря колкото се може по кратко и избягва местата с много и любопитни хора.Тя класическа англичанка-студена,деликатна и аристократична.Вярва в старите приказки за чест и романтика и никога не предава думата си.Задълбочава се в заниманията си често свързани с изкуствата,обича да създава красота с въображението си и да мечтае.Преследва мечтите си,следва ги неодклонно и се бори за това което иска.
-История:
-Тя не знае какви са били родителите и,а и не я интересува.Знае само,че я е отгледал най-добрия човек на планета и макар и да е бил обикновен я е обичал безкрайно много.Като бебе била оставена в сиропиталище от което бягала постоянно,един ден когато била на седем и пак избягала и тогава за малко да я блъсне кола.В колата намерила самотен вдовец загубил жена си и дъщеря си.Двамата намират утеха един в друг и създават емоционална дълбока връзка и собствен уютен дом.Заминала да се учи в Нарадин,а после пътува по Света известно време.
Ако може да преподавам по митология
-Допълнително[/b]
Devildare- Учител по Отвари
- Сила : Хроника
Гадже : абсолютно няма
Re: Герои на демоните
Лорелайн Стивънс Sun May 01, 2011 10:42 am
Снимка:
Име
Лорелайн Стивънс
Години
16
Сила
Пирокинеза
Външен вид
От вън изглеждам ужасно нежна и крехка, но какво да кажа - определено не съм такава. Външният ми вид често заблуждава другитe, че аз съм беззащитно момиче. Е, това определено не е вярно.
Вярно, имам добре поддържано тяло, което постигнах с ужасно много тренировки.Висока съм едва метър и седемдесет, а и ми стига. Ръцете ми са силни. Сините ми очи могат да виждат на доста далеч, но лошото при това е, че картината от близо се размазва пред тях.Те през повечето време са много лукави и хитри. Често заблуждават с погледа си. Имам също така и изтънчен поглед, аз гледам отгоре.
Хората не ме мислят за умна, заради русата ми коса. Е, това се дължеше на вицовете по списанията за блондинките. Косата ми беше дар и проклятие… понякога.
Честно да си кажа обожавам да се смея, но повечето пъти го правя на гърба ня някого. Не бих казала, че имам лоша усмивка.
Най-лошото при мен е, че трудно пазя развновесие понякогa, и ако това се случи става ужасно. Имало е доста важни моменти, в които беше просто задължително да запазя контрол и равновесие, но честно казано, тогава се лъжех, че ще успея. Като малка все ми пожелаваха да си счупя крак, защото съм много неуравновесена. Винаги съм се сърдела за това, а и сега не мисля, че е било правилно.
Определено зачитам външния си вид, но това не означава, че стоя пред огледалото като някой натруфени фукли, това изглежда особено вбесяващо и скучно.
Характер
Нещото, което най-много обичам от себе си, че аз знам какво искам. Имам ли идея, аз я върша. Ако пожелая, аз мога. Е, това че съм инат е съвсем отделен въпрос, който няма да коментирам кой-знае колко. Само ще кажа, че да си инат не е толкова лошо колкото другите си мислят. Това значи, че ти имаш свое мнение и го устояваш независимо от нищо и никой.
Не съм лидер, но и не искам. Не, не ме е страх аз да водя нещо или някои, но това е огромна отговорност, която винаги ми се с струвала непосилна за мен.
Аз съм бойно момиче, готова на всичко. Обожавам да правя неща, които първоначално изглеждат непоносими или трудни, а след като аз ги направя да кажа ,,То не е толкова трудно!". Понякога правя нещата с пълна лекота, което всъщност значи, че аз съм искала така да стане и след като другите ме погледнат да кажат, че аз съм по-силна от тях. Това винаги съм го искала.
Лошото обаче е , че лесно се доверявам и почти всеки може по някакъв свой начин да ми повлияе за лошо, а рядко за добро. Винаги съм смятала, че имам пълно доверие на хората около мен, но накрая това ми изиграва страшна шега и често си патя.
Научих се да съм сдържана. Никога не съм разбирала, защо съм емоционална. Винаги съм била силна и непоколебима, а понякога просто някакви чувства избухват в мен.
Не мисля преди да действам и това е! Винаги са ми повтаряли ,,Мисли, мисли, преди да действаш. Действията изискват разум " - може би аз нямах разум. Действията често ми се оказваха правилни, но аз не мислех преди това.
Аз съм жена, не може да не се страхувам колкото и да си мисля за по силна. Аз не бях. Имаше толкова други от моята раса, толкова по-силни от мен и какво? Аз да се предам заради това? Никога. Страхът беше едно от нормалните неща в мен и едно от нещата, които никога не съм искала да губя,колкото и странно да звучи сега. Този, който не се страхува от нищо, какво е? Бездушен?
История:: Родена съм на 14 март. Живях в Австралия до 10та си одишнина, докато не се случи войната.Аз разбрах за нея, когато баща ми излезе от къщата ни и остави два пръстена. За мен и за майка ми. Той беше казал, че ако намерим два пръстена , които са за нас, той вероятно няма да се върне отново, след като е тръгнал. Майка ми беше ужасно опечалена, но аз знаех, все още мислех, че той ще се върне.
Войната беше особено жестока, през моите все още детски очи.С майка ми избягахме от къщата ни като взехме по чифт дрехи и малко храна и вода. Не бяхме сигурни дали ще ни стигне, но тогава за нищо не бяхме сигурни.
Това беше и денят когато най-зверски убиха майка ми пред собствените ми очи.,,Това, което не ни убива, ни прави по-силни". Дрехите на майка ми бяха целите окървавени и се усещаше мириса на кръв навсякъде. А там където бяхме, в гората, беше тихо. Вятърът носеше тези миризми.
Бях сама, майка ми безмощно лежеше на зелената суха трева. Всех чантата от рамото й и тръгнах. Не можех да го понеса. Тогава бях толкова беззащита, колкото майка ми като мъртва. Никакви сили се се спотайваха в мен.
Продължих сама през гората. Не се чуваше нищо, нито писъци, нико викове, нищо. Едно празно пространство, необитавано дори от най-малката птичка, готова да попее в тази война. Войната се водеше между расите. Баща ми, демон, беше силен и достоен за подражание мъж, който по-късно ме направи свое копие.Копие, което никога не бих намразила.
Нощта се оказа по-дълга отколкото тогава си мислех. Не можех да спя. Постоянно мислех,че някой ще ме намери и ще ме убие без дори да му мигне окото.Е, някой ме намери, но не ме уби.
Баща ми ме взе на ръце, а аз отново усетих полъха на кръв, без да знам дали тя беше негова или чужда. Той знаеше за смъртта на майка ми. Аз не сппирах да плача.
На 16 години, след няколко неуспешни опита от страна на баща ми да ме научи на нещо, отидох на училище. Такова като за мен.
Допълнително:
-Обичам да снимам и имам професионален фотоапарат.
-Обичам единствено черен шоколад.
Име
Лорелайн Стивънс
Години
16
Сила
Пирокинеза
Външен вид
От вън изглеждам ужасно нежна и крехка, но какво да кажа - определено не съм такава. Външният ми вид често заблуждава другитe, че аз съм беззащитно момиче. Е, това определено не е вярно.
Вярно, имам добре поддържано тяло, което постигнах с ужасно много тренировки.Висока съм едва метър и седемдесет, а и ми стига. Ръцете ми са силни. Сините ми очи могат да виждат на доста далеч, но лошото при това е, че картината от близо се размазва пред тях.Те през повечето време са много лукави и хитри. Често заблуждават с погледа си. Имам също така и изтънчен поглед, аз гледам отгоре.
Хората не ме мислят за умна, заради русата ми коса. Е, това се дължеше на вицовете по списанията за блондинките. Косата ми беше дар и проклятие… понякога.
Честно да си кажа обожавам да се смея, но повечето пъти го правя на гърба ня някого. Не бих казала, че имам лоша усмивка.
Най-лошото при мен е, че трудно пазя развновесие понякогa, и ако това се случи става ужасно. Имало е доста важни моменти, в които беше просто задължително да запазя контрол и равновесие, но честно казано, тогава се лъжех, че ще успея. Като малка все ми пожелаваха да си счупя крак, защото съм много неуравновесена. Винаги съм се сърдела за това, а и сега не мисля, че е било правилно.
Определено зачитам външния си вид, но това не означава, че стоя пред огледалото като някой натруфени фукли, това изглежда особено вбесяващо и скучно.
Характер
Нещото, което най-много обичам от себе си, че аз знам какво искам. Имам ли идея, аз я върша. Ако пожелая, аз мога. Е, това че съм инат е съвсем отделен въпрос, който няма да коментирам кой-знае колко. Само ще кажа, че да си инат не е толкова лошо колкото другите си мислят. Това значи, че ти имаш свое мнение и го устояваш независимо от нищо и никой.
Не съм лидер, но и не искам. Не, не ме е страх аз да водя нещо или някои, но това е огромна отговорност, която винаги ми се с струвала непосилна за мен.
Аз съм бойно момиче, готова на всичко. Обожавам да правя неща, които първоначално изглеждат непоносими или трудни, а след като аз ги направя да кажа ,,То не е толкова трудно!". Понякога правя нещата с пълна лекота, което всъщност значи, че аз съм искала така да стане и след като другите ме погледнат да кажат, че аз съм по-силна от тях. Това винаги съм го искала.
Лошото обаче е , че лесно се доверявам и почти всеки може по някакъв свой начин да ми повлияе за лошо, а рядко за добро. Винаги съм смятала, че имам пълно доверие на хората около мен, но накрая това ми изиграва страшна шега и често си патя.
Научих се да съм сдържана. Никога не съм разбирала, защо съм емоционална. Винаги съм била силна и непоколебима, а понякога просто някакви чувства избухват в мен.
Не мисля преди да действам и това е! Винаги са ми повтаряли ,,Мисли, мисли, преди да действаш. Действията изискват разум " - може би аз нямах разум. Действията често ми се оказваха правилни, но аз не мислех преди това.
Аз съм жена, не може да не се страхувам колкото и да си мисля за по силна. Аз не бях. Имаше толкова други от моята раса, толкова по-силни от мен и какво? Аз да се предам заради това? Никога. Страхът беше едно от нормалните неща в мен и едно от нещата, които никога не съм искала да губя,колкото и странно да звучи сега. Този, който не се страхува от нищо, какво е? Бездушен?
История:: Родена съм на 14 март. Живях в Австралия до 10та си одишнина, докато не се случи войната.Аз разбрах за нея, когато баща ми излезе от къщата ни и остави два пръстена. За мен и за майка ми. Той беше казал, че ако намерим два пръстена , които са за нас, той вероятно няма да се върне отново, след като е тръгнал. Майка ми беше ужасно опечалена, но аз знаех, все още мислех, че той ще се върне.
Войната беше особено жестока, през моите все още детски очи.С майка ми избягахме от къщата ни като взехме по чифт дрехи и малко храна и вода. Не бяхме сигурни дали ще ни стигне, но тогава за нищо не бяхме сигурни.
Това беше и денят когато най-зверски убиха майка ми пред собствените ми очи.,,Това, което не ни убива, ни прави по-силни". Дрехите на майка ми бяха целите окървавени и се усещаше мириса на кръв навсякъде. А там където бяхме, в гората, беше тихо. Вятърът носеше тези миризми.
Бях сама, майка ми безмощно лежеше на зелената суха трева. Всех чантата от рамото й и тръгнах. Не можех да го понеса. Тогава бях толкова беззащита, колкото майка ми като мъртва. Никакви сили се се спотайваха в мен.
Продължих сама през гората. Не се чуваше нищо, нито писъци, нико викове, нищо. Едно празно пространство, необитавано дори от най-малката птичка, готова да попее в тази война. Войната се водеше между расите. Баща ми, демон, беше силен и достоен за подражание мъж, който по-късно ме направи свое копие.Копие, което никога не бих намразила.
Нощта се оказа по-дълга отколкото тогава си мислех. Не можех да спя. Постоянно мислех,че някой ще ме намери и ще ме убие без дори да му мигне окото.Е, някой ме намери, но не ме уби.
Баща ми ме взе на ръце, а аз отново усетих полъха на кръв, без да знам дали тя беше негова или чужда. Той знаеше за смъртта на майка ми. Аз не сппирах да плача.
На 16 години, след няколко неуспешни опита от страна на баща ми да ме научи на нещо, отидох на училище. Такова като за мен.
Допълнително:
-Обичам да снимам и имам професионален фотоапарат.
-Обичам единствено черен шоколад.
Лорелайн Стивънс- Ученичка 1ви курс
- Сила : Пирокинеза
Re: Герои на демоните
Нора Енъл Sun May 01, 2011 12:34 pm
-Име - Нора Енъл
-Години- 16
-Сила - Хроника
-Външен вид - Нора е сладко миньонче, както я определят познатите й. Косата й е копринено мека, дълга и кестенява на цвят. Гордее се с големите си, кафяви очи, които могат да пленят всеки. Има изваяно и стройно тяло. Както и очарователна, пленяваща усмивка.
-Харакетр - Нора е изключително свободолюбива, мрази да зависи от някого или да трябва да се подчинява. Ненавижда да й се заповядва. Изключително своенравна и голям инат. Обича пътешествията и по душа винаги е била непоправим мечтател. Обича да се забавлява. Държи на принципите си и е готова на всичко за приятел, който наистина си заслужава. Не обича да я лъжат, макар че тя самата често го прави, ако има полза. Умее да омайва хората и да извлича полза от всяка ситуация. Не обича да бъде манипулирана, но й харесва да си играе с останалите. Не понася сериозните, романтични връзки. Прекалено уважава себе си и свободата си, за да допусне мъж в живота си.
-История - Нора не познава родителите си. Или поне биологичните. Не знае дали е родена на Земята от демони или е избягала от Ада. Предполага, че е второто, защото често сънува кошмари и какво ли не свързано с царството на дявола. Знае, че, когато е на 10 една мила вдовица я взема под опеката си. От преди това няма никакви спомени. Жената отглежда Нора и в последствие (на 15) тя я убива. Не знае как и защо, тъй като не помни нищо от случката. След преживяното Нора се оказва на улицата и съвсем сама. Заминава за замъка Нарадин, за да получи някакво образование и евентуално да намери приятели.
-Допълнително - пуши, свири на китара, обожава да снима
Last edited by Нора Енъл on Mon May 02, 2011 12:05 am; edited 1 time in total
Нора Енъл- Ученичка 1ви курс
- Сила : Хроника
Гадже : търси се xD
Сестра/Брат : Брейди Евънс, Ефи Стонем
Замъка Нарадин :: Начало :: Герои
Page 1 of 1
Permissions in this forum:
You cannot reply to topics in this forum|
|
|
» Приятели
» Другарче за РП
» Къщичката на дърво
» Гадже,брат/сестра/БФФ и др..
» Аиде и аз да се разпиша .. ^^
» Дискотека "Аутор"
» Mc Donalds
» Герои на върколаците