Двора на замъка

**Admin1** Sun May 01, 2011 11:19 am

Не стъпваше особено често в училището, сестра й се справяше идеално и нямаше нужда да присъства постоянно..Непукизма й бе пораснал до небето и се равняваше с ненараненото, все още, его, което, най- накрая, бе спряло да расте по простата причина, че нямаше накъде вече...
...добре, описах ви различен човек..
Изабел Мурати се смяташе за изключително земно ::е, не чак толкова:: същество, което не претендираше да получи славата на фамилията си.Водеше прекрасен живот в града, далеч от академията, но от време на време й се налагаше да се появява, за да провери как вървят нещата..Гледаше да не се меси много в делата на сестра си като оставяше нещата на нея, но се стараеше да взима отношение, когато беше нужно..
Слънцето вече залязваше, когато Изабел паркира колата си в двора на училището, премазвайки една от лехите с полски цветя..Ах, толкова беше невнимателна, надяваше се, че няма да бъде скастрена, заради тях, но кой знае...сестра й беше добра душа, щеше да разбере нескопосаните й умения като шофьор..
Изключи двигателя и отвори вратата, излизайки навън..

**Дамян Норвън** Sun May 01, 2011 11:54 am

Дамян оглеждаше замъка, където щеше да преподава някакво странно, вампирясало нещо. О, едва ли щеще да е толкова зле колкото си мислеше. Все пак, щеше да е нещо по-интересно от испанския, нали?
Вървеейки през пътищата, чудейки се на къде беше изхода, се обърка тотално.
"Супер, като лабиринт е. " помисли си Норвън, който се чудеше на къде да тръгне, но накрая видя няколко паркирани коли и тръгна на там, накъдето го водеше мисълта.. Нещо му се стори познато - мда, моста, по който мина като за начало. Но продължи напред, виждайки някакво момиче да излиза от колата си. Той само се усмихна и се приближи към непознатото лице, гледайки го.
Колата й беше прегазила някакви посадени цветя. Дамян отиде до момичето, като скръсти ръце отпред.
- Е, признавам - добре паркира. - засмя се той с една усмивка, като погледна момичето до него.

**Admin1** Sun May 01, 2011 12:13 pm

Изабел се стрестна и подскочи, докато затваряше вратата на автомобила си..Облегна се на него и се извърна към новодошлия, беше висок мъж със светло кестенява коса и добре сложено тяло, леко мускулест, но не и като онези фитнес маниаци, беше умерен..Порива на развратница в нея я обвзе, но Изи си имаше своите граници и условия за свалки, така че се ограничи от много от репликите, с които можеше да отговори..
-Само не ме издавай на Елена, моля те, аз...ще се опитам да ги оправя тези цветче.- примоли се Изи и пристъпи към него.- Аз съм Изабел Мурати, предполагам, че си преподавател тук?- погледна го въпросително..
Протегна ръка, за да се здрависат, като подтисна порива да използва способностите си върху него, щеше да е доста сконфузен момент..

**Дамян Норвън** Sun May 01, 2011 12:40 pm

Дамян само се усмихна, като леко се отдръпна в реакцията на момичето, което се стресна от присъствието на Норвън, като вдигна ръце сякаш казва "о, не ме убивай".
- Само не ме издавай на Елена, моля те, аз...ще се опитам да ги оправя тези цветчета. - бързо измъмри момичето, сякаш щеше да получи инфаркт. Дамян леко се почуди, а като за начало започна с нещо по-леко.
- Немога да те издам на човек, който не познавам. - засмя се, но после въздиша и мръдна назад за да не притисне момичето на колата й.
- Няма, споко. - с една усмивка Дамян продума, а след това видя облекчението в изражението на сладураната отпред.
Щом се представи Изабел, На Дамян му скимна нещо. Аахааа, Елена Мурати .. директорката на училището.
- Дамян .. Дамян Норвън, приятно ми е. - хвана ръката на момичето, усещайки кръвта й. Е, вампир беше, но какво, секси вампир с яка коса. (xd)
Дамян започна с отговора на втория въпрос.
- Мхм, преподавател, по .. дори незнам по какво беше. - засмя се, а след това попита същото.
- Предполагам и ти си така, нали?

**Admin1** Sun May 01, 2011 10:51 pm

-О, не, глупости, аз съм...помощник директор?- каза Изабел някак несигурна в думите си. Определено не беше сигурна като се има предвид колко много често идваше тук и колко много често се занимаваше с нещо, няма значение...дерзайте!- В общи линии, важното е, че не идвам много често и не съм запозната с назначенията в училището, приятно ми е да се запознаем господин Норвън.
Беше вампир, в това нямаше спор беше виждала и се бе срещала с достатъчно същества от своя вид, за да бъде наясно по какво да ги различава и този тук беше прекрасен индивид, който ставаше за модел за подражание, поне така предполагаше, от пръв поглед не можеше да каже, но запознанството им бе започнало страхотно и можеше да продължи също така.
Огледа се с любопитство и вдиша дълбоко. Ех, това място навяваше толкова много спомени, а толкова малко от тях бяха наистина добри, въпреки че някак си й се искаше да върне времето назад. Отново да бъде дете, да бъде по- безгрижна от всякога. Ейвълмор да е все още жив и да подкрепя и нея и Елена, някак си й липсваше бащината ласка от тежката му ръка, която с леко обричаше някого на смърт, но винаги бе нежна към момичетата.

Sponsored content

Двора на замъка

Двора на замъка

Re: Двора на замъка

Re: Двора на замъка

Re: Двора на замъка

Re: Двора на замъка

Re: Двора на замъка

Re: Двора на замъка