Езерото на мъртвите

???? Sat Apr 30, 2011 10:10 am

Бях решила да се поразходя,защото ми беше скучно в кабинета,а и нямаше какво много да се прави.Бех облякла светли накъсани дънки,черни кецове,бяла тениска и черно кожено яке.Косата ми беше изправена и волно пусната.Имаше лек ветрец и не беше особенно топло,но понеже бях вампир,гените ми не ми позволяваха да усещам студ или всъщност каквото и да било друго.
Езерото на мъртвите.Малко спокойно езерце,с катранено черна мътна вода и доста дълбоко корито.Езерцето беше отдалечено от градчето и доста близо до Кървавата гора,както всички я наричаха.
Стигнах го брега и се загледах в мътната вода,можех да видя отражението си,но не и какво имаше във водата.Носеха се легенди,че имало страшни чудовища,зомбита и призраци ..но това бяха просто митове и никой не вярваше.Аз обаче бях убедена,че тези приказки са реалност,затова често идвах тук.
Откакто последният ми останал роднина,майка ми,беше удавена в това езеро,аз често го посещавах,като се надявах,че поне така ще мога да съм близо до нея.И че..може би духът й,както и тялото й са още на дъното на това езеро.
Затворих очи и се замислих.Беше тихо,спокойно.Нито звук не се чуваше около мен.
Изведнъж..

**Мария Волтури** Sat Apr 30, 2011 10:19 am

Бях пълна с енергия. Първо обиколих гората, а после дойдох тук. Бях леко задъхана и се огледах. Седнах на един камък и се загледах в картината пред мен. Наведох се и докоснах водата. Аз обожавах да плувам. Въздъхнах леко. Чух стъпки зад мен. Няма да позволя да ме видят, че се "любувам" на това тук. Дори не е красиво. Просто исках да си поседна. Затичах се на там, откъдето идва шумът. След няколко секунди бях зад една жена. Едва ли беше ученичка, макар да изглеждаше млада. Явно беше вампир. Явно тя се уплаши, понеже май правеше нещо като медитиране. Аз повдигнах вежда без да казвам нищо. И двете стояхме и се гледахме поне две или три минути. Най-накрая тя каза...

???? Sat Apr 30, 2011 10:25 am

След като чух стъпките зад себе си,отворих очи и се обърнах рязко,като косата ми се развя от вятъра и скоростта.Погледнах момичето,което стоеше пред мен.Беше млада,навярно ученичка.Вампир..естествено,тук направо бъкаше от такива,всеки втори беше вампир.
Присвих очи и я огледах добре.Не ми се струваше позната.Може би беше нова.
-Коя си ти?-попитах с равен тон непознатата.Бях леко раздразнена,от това че прекъсна спокойствието и уединението ми.Ама тя какво си мислеше..че може просто ей така да се промъква зад хората ли..как пък не.
Зачаках отговора й като продължих да я гледам право в очите и скръстих ръце.

**Мария Волтури** Sat Apr 30, 2011 10:36 am

Прехапах устни.
-Има ли значение? -Попитах раздразнена. Ето. Задава първият си въпрос и след малко ще зададе и вторият и така... Аз мразя любопитните хора. Пак малко помълчахме и отговорих.
-Мария Волтури. А Вие сте? -Говорих все едно е личност, понеже бях сигурна че е госпожа, а и не исках да ме намразват още преди да сме започнали училище.
-Извинете, че Ви прекъсвам. -Хич не ми беше до извинения, но май се налагаше.

???? Sat Apr 30, 2011 10:45 am

Извъртях очи с досада и изсумтях."Има ли значение?"..хах..ами щом питам значи има.Та то е логично.Нямаше да я питам,ако не ми трябваше да знам.Все пак щом беше в тази местност,значи беше свързана с Нарадин,а всичко свързано с Нарадин ме вълнуваше силно.Та аз бях зам.директорка.А баща ми беше един от основателите на този замък,училище или каквото от всичкото да е там.
-Все тая.-казах й.Имаше ли нужда да го казва,това като така или иначе после се представи.Напоследък много малко хора обмисляха добре преди да кажат нещо,всички бяха станали много импулсивни.Е,не че аз не бях такава,но аз имах оправдание..а какво беше то..не беше много ясно,но..май имаше нещо общо с това,каква роля играех в този замък.Макар,че много пъти ми беше писвало да се разправям с ученици или нарушители,но това ми беше работата и трябваше да си я върша и то добре.
-Извинена си!-казах накрая и наклоних глава леко настрани.

ПП.Да ти сменям ли фамилията на Волтури?

**Мария Волтури** Sat Apr 30, 2011 10:53 am

"Все тая"... така се вбесих. Много ме подразни като го каза. Не стига, че се опитвах да съм мила и любезна, а тази... незнайка ми се правеше на и аз не знам каква. Седнах до нея. Нямах представа какво да кажа.
-Предполагам сте госпожа. -Казах й, колкото да повдигна някоя тема за разговор.

П.П. Да

???? Sat Apr 30, 2011 11:24 am

-Не.-отговорих едносрично на русокоската.Попринцип не обичах да давам обяснения на когото и да било,но и нямаше смисъл да й казвам,че съм зам.директорка,защото..тя не ме беше дори попитала.Всъщност не беше попитала и как се казвам,коя съм по-точно.Все едно..нейна си работа какво и кога ще пита.
Започваше да се стъмва,но какво пък.И без това обичах да излизам вечер.Понякога обичах да съм сама,понякога не.Или понякога исках и двете и не можех да избера едно.

**Мария Волтури** Sat Apr 30, 2011 11:35 am

-Добре... -Отговорих й несигурно. Нямах какво повече да казвам. Тя дори не си правеше труда да ми каже нещо. И аз смятах да го направя. Нямаше смисъл да се притеснявам и да си мълча, или пък
едвам да казвам думата. И аз започнах да мълча. Вече ми стана скучно и мислих да кажа, че ще тръгвам, но не казах нищо. Само се загледах в една точка и се замислих какво ще правя по-късно.
Жената прекъсна мислите ми като каза...

???? Sat Apr 30, 2011 12:06 pm

Настана тишина.След като и двете мълчахме..реших,че е крайно време да кажа нещо,защото тя не мислеше скоро да го направи.
-Елена Мурати.-представих се и допълних-Зам.директорката.
Седнах на земята до русокоската.Сега се сетих,че наскоро преглеждах документите на новите ученици и някъде ми се мерна фамилията Волтури,но не очаквах да срещна един Волтури просто ей така,разхождащ се сам и то в тази местност.Волтури в миналото бяха известен клан,но..времената се промениха,всичко се модернизира и..хората забравиха за тях,не само за тях ами за всички вампири.Сега вампирите са зли демони в приказките,с които се плашат малките деца.Може би Нарадин бе единственото място,където традициите,съществата и тези фамилии,кланове се бяха запазили.

**Мария Волтури** Sat Apr 30, 2011 12:27 pm

-Като малка и аз исках да съм директорка. -Казах. Отново настъпи мълчание. После казах:
-Аз съм първокурсничка. Мария Волтури. -Казах го с гордост. Рядко казвах нещо така. По принцип там, в дома ми ме бяха учили да бъда жестока и такава станах. Просто бях малко по-различна като вървях срещу всички правила и роднините ми често са искали да ме убият заради това.
-Приятно ми е. -Допълних. Не беше така де, но все едно. Зачаках отговора на директорката. И сега като се замисля е ужасно да си директор. По цял ден ще имаш главоболие. Просто няма смисъл да си пиля нервите като стана такава. А и аз съм Волтури. Мисля си да стана нещо...което ще е по-достойно за мен.

???? Sun May 01, 2011 12:32 am

Директорка ли..нее..тази работа не беше за мен.Като зам.директорка аз не правех почти нищо.Е,много неща се очакваха от мен,но..аз просто не ги вършех.Та аз бях онази в чийто кабинет имаше маса за билярд и барче.Бях адски несериозна в тази област.Директорката недоволстваше,но какво пък толкова,нито може да ме уволни..нито нищо.
Приятно й било..хах..ама изобщо не изглеждаше така.Все едно,поне и двете изпитвахме еднакви чувства една към друга.
Да..в първия ден винаги беше така.От новите ученици винаги се намираше някой,с който изобщо да не си допаднем.Ама то не ми трябваше да си допадам с учениците понеже трябваше да съм строга и..абе един вид да ги мразя всичките.Но никога не беше така както трябваше да е.

**Анн Уест** Sun May 01, 2011 2:09 am

Бях съвсеем новичка тук. Родителите ми този път ме задържаха прекалено дълго.. Нетипично за тях.
Замъкът много ми допадаше,а може би и скоро трябваше да си намеря съквартирант при които да живея..
Замислена се натъкнах на две момичета при едно езеро. Усмихнах се мило.
- Здравейте.. Аз съм Ан.. Дано не прекъсвам нещо важно? - говорех усмихнато.
И двете изглеждаха много красиво.
- Как сте?

???? Sun May 01, 2011 2:15 am

"О,слава богу,че някой най-накрая дойде!Започваше да ми писва този двучасов мълчалив разговор."
Бяхме разменили две реплики и много часове мълчание.Беше започнало да ми става досадно и някак..скучно.Момичето отново беше ученичка,но този път не беше вампир,определено не.Беше мила,усмихваше се и..нямаше начин да е вампир.
-Не.-отговорих на новодошлата.Тя наистина не бе прекъснала нищо,защото ние нито имахме тема на разговор,нито пък на мен ми се говореше кой знае колко с г-ца Волтури.
Когато огледах по-добре момичето,прокарах лека самодоволна усмивка и казах:
-О,госпожице Уест!Не мислех,че ще ви срещна толкова скоро.
Това бе последното момиче,чието молба прочетох и то преди около час-два.

**Анн Уест** Sun May 01, 2011 2:32 am

Усмихнах се още по-мило.
- Много се радвам че съм тук.. Навсякъде е по-добре от колкото у дома,ако мога да го нарека дом. - засмях се. Това явно беше заместник директорката,но изглеждаше страшно мила.. А пък и много красива.
- И аз се радвам да ви видя. Вие сте вампир нали? - повдигнах любопитно вежда.
Беше ми интересно,какъв ли бе живота на вампирите?

???? Sun May 01, 2011 2:44 am

-Мда.-казах и се усмихнах лекичко.Опитах се да си спомня какво беше Уест..какво..какво..ооу да.Единственият ни демон засега.Как можах да го забравя.Демоните не бяха често срещани напоследък,но все бяха останали някои видове и се радвахме,че имаме един такъв тук.Поне някакво разнообразие.
-Как ти се струва замъка?-попитах от любезност.Бях длъжна.А и някак това момиче ме предразполагаше да съм такава.
Радва се да ме види?!Ама тя бъзика ли се или..не ми се вярваше някой да се радва да види една от тези,които ще му казват какво да прави и ще му нареждат.

**Анн Уест** Sun May 01, 2011 2:50 am

- В същност.. в началото беше просто поредното място на което роителите ми ще ме изгонят за да не ми виждат. Но след като дойдох тук всичко много ми хареса. - казах откровено.
Какво като беше Зам.Директорка.. беше мила и дружелюбна.
- И не се бъзикам.. хубаво е че се занимаваш с нас.. така поне аз се чувствам по-комфоптно. - засмях се и пипнах водата.
Взех малко в шепа и е превърнах в ледено кубче което започнах да подхвърлям.
- Как стана вампир? Вампирите не се раждат вампири.. ако искаш може да ми разкажеш. - засмях се.

???? Sun May 01, 2011 3:04 am

Ледена ефира,ясно,добра сила,но пък не малко хора я имаха.Е,то напоследък всички сили бяха така,но ние не си ги избирахме,те ни избираха.Странно казано,но..някои неща си нямаха логично обяснение.
-Надявам се да го приемеш като свой дом,защото той наистина ще ти стане такъв много скоро.-заявих на г-ца Уест и след това се заех да отговарям на въпроса й.
-Не е точно така.Има фамилии,които са вампири от милиони години и всеки член на тази фамилия е вампир.Е,вярно аз не съм от тези вампири.Баща ми е един от основателите на Нарадин,той е бил вампир.Майка ми била смъртна.И..след като съм се родила,баща ми решил,че задължително трябва и аз да съм вампир.Майка ми недоволствала,но..кой ти я пита една смъртна.Те са просто едни жалки нищожества.И така..-разказах й всичко това с леден тон и погледнах водата.

**Анн Уест** Sun May 01, 2011 3:12 am

Кимнах замислено..
- Мойте родители винаги ме изпращаха някъде само и само да съм далеч от тях. Убих едно земно семейство преди доста време и пак отидох в Ада,но.. след като измина малко време.. поканата от това училище дойде. - усмихнах се към Елена.
- Със сигурност имам брат или сестра,но не ги познавам.. Семейството ми в ада.. има разни сили и мислят че точно аз съм техния провал,но пък и честно казано не ме бърка какво мислят. - засмях се отново и пуснах леденото кубче във водата.
- Със сигурност ще ми е като дом..

???? Sun May 01, 2011 3:21 am

-Малко е странно как огнено същество има такава сила..-отбелязах.
Мистериите на този свят бяха много.И то повечето бяха свързани с нас-вампирите,върколаците,демоните,ангелите..и подобните същества.Хората дори и не подозираха за съществуването ни.А тези,които ни бяха виждали..вече можеха да разказват само на своите съгробници.
-Впечатляващо досие!-казах и се усмихнах самодоволно.Това момиче определено ми направи добро впечатление.Не беше от някое толкова известно семейство,но пък не беше някакъв тотален провал.Вярно,че имаше какво още да учи..

**Анн Уест** Sun May 01, 2011 3:54 am

- Твоето също.. - засмях се и се изправих.
Другото момиче мълчеше.. Погледнах Елена и попитах :
- Защо мълчи така? - погледнах отново към момичето.
- Е.. както и да е.. В същност вие сте първите с които се запознавам тук. - засмях се отново.
Скоро трябваше да разопаковам нещата си.
- Да занеш кой си търси съквартиранти? Понеже още не съм намерила.. - казах леко срамежливо.

???? Sun May 01, 2011 4:11 am

Погледнах към г-ца Волтури и после отново към Ан и казах отвеяно.
-Ако това е запознанство..аз съм трамвай!Все тая..
Търси си съквартиранти!?Ами чудесно.То и аз тъкмо си търсех някой,че самичка не ми се живее,а и не съм особенно подредена,все някой трябва да събира боклуците ми.А се надявах те да го правят,понеже ще им пречат.
-Ами..всъщност аз!-казах и се усмихнах-Освен ако няма да ти е прекалено странно да живееш в една къща със зам.директорката,въпреки че тя е на около 17 човешки години.-засмях се леко и зачаках реакцията й..

**Девин Ремс** Sun May 01, 2011 4:17 am

Разходките винаги са ми били любимо занимание.Така можех да мисля и същевременно да релаксирам.Гората беше много хубаво място,тайнствено,но и много спокойно.Бях близо до езерото на мъртвите,за което се носиха множество митове и легенди.Зли същества,криещи се в дълбините,изчезнали хора,които след известно време се появяват на повърхността на езерото разкъсани или полуразложени.Аз пък напук на всичко не вярвах в тези митове.Каква ирония,самият аз бях митично същество..Бавно крачех по брега,близо до водата и от време на време поглеждах отражението си.Езерото бе спокойно и даже плашещо неподвижно.Времето бе приятно и подходящо за мотаене,топло с лек вятър.В далечината видях три силуета.Когато се приближих забелязах,че са три момичета.Беше ми писнало от запознанства,но какво пък...малко разнообразие.Продължих да вървя към тях с все същото мудно темпо.

???? Sun May 01, 2011 4:32 am

Както си говорехме с Ан,както вече реших да й казвам,тези любезности..г-ца еди коя си и тн..този етикет малко доста ми беше писнал с годините,изведнъж чух тихи бавни стъпки зад гърба си.
"Защо пък не се разнообразя малко.От километри вони на вампир,пък и надали е толкова лош щом така спокойно приближава.."-помислих си.
За секунди се озовах зад мъжа,като бях на милиметри от него и изведнъж казах:
-Бауу!
След всичките тези години,така и не се бях научила да се запознавам като хората.Или падах върху някой от някое дърво,или го бутах в някоя близка река,или го плашех по някакъв начин..но никога просто да се доближа и да му кажа "здрасти".

**Девин Ремс** Sun May 01, 2011 4:43 am

Едно момиче изчезна.Хмм...странно.Усетих движението и',дали бях прав,че след малко ще се появи зад мен?
-Бауу!-чух близо до ухото си и се усмихнах самодоволно,обърнах се и погледнах момичето.Тя седеше на милиметри зад мен и се изсмях тихо.Не беше особено страшна,явно не я биваше и в стряскането...
-Ти сериозно ли?!-отново "сканирах" девойката срещу мен.Изглеждаше доста добре и беше наистина привлекателна.Я...чакай малко,това не е ли заместник директора на замъка.Страхотно попадение,право в десетката.
-Девин Ремс...-представих се аз и подадох ръка.След като се запознахме,тя тръгна напред с мен към останалите.
-Вие не сте ли заместник директорка на училището?-отначало гледах към езерото,а после върнах погледа си към момичето...тоест жената.

Sponsored content

Езерото на мъртвите

Езерото на мъртвите

Re: Езерото на мъртвите

Re: Езерото на мъртвите

Re: Езерото на мъртвите

Re: Езерото на мъртвите

Re: Езерото на мъртвите

Re: Езерото на мъртвите

Re: Езерото на мъртвите

Re: Езерото на мъртвите

Re: Езерото на мъртвите

Re: Езерото на мъртвите

Re: Езерото на мъртвите

Re: Езерото на мъртвите

Re: Езерото на мъртвите

Re: Езерото на мъртвите

Re: Езерото на мъртвите

Re: Езерото на мъртвите

Re: Езерото на мъртвите

Re: Езерото на мъртвите

Re: Езерото на мъртвите

Re: Езерото на мъртвите

Re: Езерото на мъртвите

Re: Езерото на мъртвите

Re: Езерото на мъртвите

Re: Езерото на мъртвите

Re: Езерото на мъртвите