Purple coffee

Влязох в кафенето с уверена и грациозна крачка. Както предполагах, беше тъпо, долнопробно човешко кафене. Настаних се на една от масите и кръстосах крака. Бавно плъзнах погледа си наоколо. Естествено, очите ми бяха скрити от големи черни очила Ray-Ban. Вратата на кафенето се отвори отново. Този път беше.. демон?
Тъкмо мислех че ще остана насаме със себе си, когато чух познат глас зад гърба си:
- Кажи ми, че се шегуваш.
С небрежен жест свалих очилата си и вперих очите си в нейните.
- Защо не. - отвърнах с тих, равен глас.
Тя седна на столчето срещу мен и ме огледа целия - от кестенявата ми коса, през спортните ми дрешки, чак до обувките.
- Откога не съм те виждала? - попитах аз, и погледнах към сестра ми.

- Добре минава! - вяло отвърнах аз - Злите езиги говорят че ще ти предавам в скоро време! И като се сетя, наистина от доста време не сме се засичали! Предната ни "семейна сбирка" не бе от най-приятните.- отбелязах нехайно, надигайки чашата още веднъж и спрях погледа си на сестра ми. Как можех да ги забравя нали не ги обичах, но ми се налагаше да ходя на онези семейни сбирщини, които организираше майка ми. Не ме лишаваха от щипането на бузки на леля Марч, одумването, което ми подготвяше всеки път баба Тери и сватосването, специалитет на чичо Джон и леля Линда..А това бе само част от огромното семейство, на което принадлежах... Не смятаме и родата на таткото, но пък можеше да нарича "тате" и татенцето на Нора, така че не и липсваше абсолютно нищо.. Наред с тези лошотийки, пропусках и приятната компания на готините братовчедки и приятелки на Нол, а една от тях бе Рейч, не че и тя най-вероятно много, много се подвизаваше по празници на семейните вечери, но все пак, един път се появи, и... като чели имаше малко къвосмешение, но така и никой не разбра със сигурност.